Добре дошли в нашия магазин!

Нови книги

 

За книгата на Емил Калужняцки "СЪЧИНЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ"

Дата: 2011-04-03

Сиянието на Търновската книжовна школа, величието и трагизмът на Търновска България, пълнят въздуха на старопрестолния Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий”. Кои са първооткривателите „колумбовците” на нашата средновековна литература, история и култура от тази епоха? Колцина от днешните българи, понесени от всекидневни грижи и вълнения, съзнаваме значението на всеотдайните и себеотрицателните бдения на тружениците в науката, благодарение на които проглеждаме за вековните ни постижения в областта на духовната култура!...
 

Когато през 1836 г. отец Неофит Рилски отпечатва житието и службите на св. Иван Рилски, той признава, че не му е известно кога е живял Патриарх Евтимий – автор на пространния житиепис за рилския небесен покровител. През 1871 г. архим. Леонид (Кавелин) публикува „Похвално слово за св. Евтимий Търновски” от Григорий Цамблак. Обнародваният текст всъщност донася многоочакваното прозрение за славистичната общност. Стават известни Бориловият синодик от 1211 г. (в редакция от ХІV век),  Рилските панегирици на Владислав Граматик от 1479 г. и на Мардарий Рилски от 1483 г., където са преписани ред Евтимиеви съчинения.
 

Сред другите заслужили, първи евтимиевисти като Полихроний А. Сирку (Сирков), Константин Ф. Радченко, Владимир В. Качановски, Александър И. Яцимирски и др. със  своя светлина се открояват изследванията на ерудирания проф. Емил (Емелиян, Омелян) Йеронимович Калужняцки, който пише на полски, латински, руски и немски език.  В самото начало на ХХ век силен тласък на евтимиезнанието дават неговите откривателски научни трудове. Като цяло издателската му дейност по размах е ненадминат връх в историята на старобългаристиката. Той е поляк по народност и е роден на 11 януари 1845 г. в с. Туре (Turze), Старосамборгски уезд (Галиция). Учи гимназия в Самборг, следва история, класическа и славянска филология в Лвовския и Виенския университет, ученик на Франц Миклошич. Гимназиален учител в Жешов, от 1875 г. е професор по славянска филология в Черновицкия университет. Член-кореспондент на руската, австрийската и румънската академия на науките. Събира ръкописни книги, които през 1927 г. постъпват в Библиотеката на Руската академия на науките – Санкт Петербург (сбирка № 56) В Черновиц завършва жизнения си път на 3 юни 1914 г.
 

През 1901 г. Емил Калужняцки обнародва две извънредно приносни българистични книги за творческото наследство на Патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик. Първата от тях е „Из панегирическата литература на южните славяни” (Виена, 1901). Тук за критическото издание на „Похвално слово за Патриарх Евтимий” се избира препис от сбирката на Н. П. Румянцев, № 3171 от ХVІ век. Освен преглед на пропуските, сторени от архим. Леонид (Кавелин) в първата публикация на словото от 1871 г., Е. Калужняцки прибавя коментарни бележки за изясняване на лица,географски названия, исторически събития и обстоятелства, при които протича животът на търновския патриарх. Използван е единственият препис в Рилския панегирик (1479 г.) на житието за преп. Теодосий Търновски.Черновицкият старобългарист отпечатва за пръв път „Похвално слово за св. Филотея” от Йоасаф, митрополит Бдински, също по единствения известен препис в Рилския панегирик на  Владислав Граматик. В увода са разкрити литературните източници, от които е заимствал панегиристът Йоасаф: „Житие на св. Филотея Темнишка” и „Житие на св. Петка Епиватска-Търновска от Патриарх Евтимий (92-94). През 1901 г. излизат и събраните ведно „Съчинения на Българския Патриарх Евтимий (1375-1393)”. Критическото издание е ненадминато до днес и се опира предимно на ръкописи от два манастира – в Рила и Нямц, където авторът е бил посрещнат с изключително гостоприемство. По илския панегирик се печатат: „Похвално слово за св. равноапостолни Константин и Елена”,посланията до йеромонах Никодим Тисменски (първо), мних Киприан и  митрополит Антим, „Рилската повест” на Владислав Граматик, по Панегирика (1483 г.) на Мардарий Рилски - Цамблаковия „Разказ за пренасяне мощите на св. Петка  Търновска”. От сборници на Гавриил Урик7 са взети основните текстове на житията за св. Иван Рилски и еп. Иларион Мъгленски, на похвалните слова за св. великомъченица Неделя (Кириакия), св. Михаил Воин Българин и еп. Йоан Поливотски. Вподготвителната работа Калужняцки получава институционално съдействие и решаваща финансова подкрепа за книгата си от австроунгарското Министерство на културата и образованието, а също намира приятелска подкрепа от редица слависти и българисти, между които са П. А. Сирку и Б. Цонев. За мото на предисловието е избрано пожеланието на В.Ягич, според когото издаването на Евтимиевите съчинения по най-старите ръкописи е въпрос на чест за българската литературна наука. Можем да се присъединим към това неизпълнено и до днес пожелание, а също и да споделим убеждението на проф. Емил Калужняцки за неповторимото величие на последния всебългарски патриарх от Второто българско царство като добавим, че не само за Евтимиевите съвременници, но и за всички поколения българи с живота и делото си св. Евтимий Търновскивъплъщава високите, спасителните духовни стремежи и христоцентричните въжделения на своята епоха. Благодатно преведените и редактираните богослужебни текстове вече столетия звучат под куполите на славяноезичните православни храмове, преписват се и се печатат жития, похвални слова и послания.


В аналитичното въведение на книгата е направен опит за биография на Патриарх Евтимий, за разкриване на разностранната му книжовна дейност (изправяне на богослужебните книги, преводи, авторски съчинения). По сведения на митрополит Йоасаф Бдински и митрополит Григорий Цамблак е представена потресаващата картина на превземането и разорението на Търновград от османотурските нашественици с извършените масови престъпления и насилия, предопределени от фанатизма на иноверската война. На този фон се проявява истинското величие на св. Евтимий, който и в заточение до сетния си дъх извършва „апостолска ловитба на човеци”10 и освещава народа си с духовната светлина на Евангелието. По сведения от предимно от Константин Костенечки и Григорий Цамблак е пресъздаден правописно-нормативният характер на „исправление божественыхъ книгъ духовныхъ”, а за пример на редактиран ръкопис се посочва преписаното в Константинопол Евангелие от 1383 г. (ГИМ-Москва,Син.742). За издаването и коментарите на Евтимиевите литургически трудове Е. Калужняцки е улеснен от доближеното до ръкописните източници
издание на П.А. Сирку (СПб., 1890) – по Зографския свитък, Зографския и Соловецкия служебник и други. От авторските текстове с най-малко преписи на издателя са познати похвалните слова за св. великомъченица Неделя, еп. Йоан Поливотски, службата за царица Теофана, посланията до митрополит Антим и йеромонах Никодим Тисменски. Първите текстологически наблюдения са извършени върху редакциите на житията за св. Иван Рилски и св. Петка Епиватска-Търновска. Най-старите им преписи ведно с житието на еп. Иларион Мъгленски се намират в Зографския сборник 107 от края на ХІV век, известен на Е.Калужняцки (датиран при него в рамките на ХV век). Житието на св. Иван Рилски тук е без заключителната молитва14, заета в друга редакция от Първото проложно житие на рилския пустиножител15, а в житието на св. Петка Търновска се намира подробен разказ за детството на светицата16, който е съкратен в друга, вероятно пак авторизирана редакция, както допуска и видният издател (за ІІ и ІІІ глава, а за VІІ глава – неизвестен редактор). Подобни случаи се срещат и при блаж. Симеон Метафраст – неговото житие за св. Николай Мирликийски има две редакции, засвидетелствани и в старобългарската преводаческа традиция. Подобно на именития си предшественик и учител, св. Евтимий Търновски е започнал устрояването и пресъставянето на Търновските Велики Чети-Минеи18 от началото на църковната година по Йерусалимския устав, т.е. от месец септември. Ето защо житията на св. Петка Търновска (14 октомври) и на св. Иван Рилски (19 октомври) ведно с Иларионовия житиепис-прение (21 октомври) може да са първите Евтимиеви стъпки на агиографското поприще и заради това са обясними редакционните изменения в двата начални текста.
 

Купи ebook четец

Количка

Количката е празна.