Стената

Една е темите, която непресъхващо и настойчиво подхранва австрийската проза, е темата за самотата. Романът „Стената“ (1963) на Марлен Хаусхофер (1920–1970) не прави изключение. Както и последният й роман „Мансардата“ (1969), и този представлява съкровено лична изповед, разказана под формата на дневник. И тук разказът е накъсан от спомени, съновидения и описания, душевни състояния. Пред нас се разгръща житейската история на 40-годишна жена (в „Мансардата“ жената е вече около 47-годишна), която е с отворен край. Какво би направила сама жена, захвърлена от обстоятелствата в една ловна хижа в подножието на Алпите, когато разбира, че е обградена от невидима, незнайно откъде появила се (като стъкло прозрачна, но здрава и непреодолима) стена от останалия свят – свят мъртъв в буквалния и преносен смисъл?